Историята на едно изстрадано майчинство
Публикувано на: 09.12.2003г.

Скъпи, момичета. Преди време влязох във вашия клуб с истинското си име. След това се регистрирах и съм вече с този ник. По молба на Клер ще ви разкажа моята история. Реших да ви разкажа историята на моето изстрадано майчинство и дано това помогне на някоя от вас, ако има подобен проблем. Предварително се извинявам, ако разказаното бъде малко накъсано, но винаги се вълнувам като си спомня всичко, което преживях.

С мъжа ми ходихме 5 години, още от ученици и се оженихме, когато бяхме студенти и двамата. Много искахме да имаме дете, но то все не идваше. Тръгнахме по лекари.... и се почна - последваха две операции, от които аз останах с половин яйчник, продължих да образувам кисти и върху него, последваха хормонална терапия, изследвания, цветни снимки и т.н. Аз изпаднах в абсолютно отчаяние - като видех бременна жена започвах да плача. Тръгнах по разни гледачки и лечителки. Какво ли не опитах. Минаха 6 години, а аз все още нямах бебе. Решихме да събираме пари за ин витро и това някакси ме успокои.

През януари 2000 г. започнах да пия билковата отвара на д-р Кирчева, която каза, че ще има бебе. Отнесох се много скептично, но....в началото на април започна да ми става лошо и да припадам. Сетих се, че ми закъснява две седмици, но не вярвах да съм бременна. Въпреки всичко си купих тест и го направих още вечерта - беше ПОЛОЖИТЕЛЕН.

Не можех да повярвам, отидох в аптеката и купих още два вида - и те положителни. Повярвайте ми, направо летях, изпитах най-голямото щастие в живота си, цяла нощ плакахме от радост с мъжа ми. Минаха 10 дена и моето щастие беше помрачено - започнах да кървя. Веднага отидохме на преглед - оказа се, че има два разнояйчни плода, но единия е много по- малък и не дава признаци на живот, за съжаление беше закрепен много близко до другия. Изписаха ми папаверин, но-шпа и хормонални инжекции. Трябваше да лежа в къщи. След две седмици обаче кървенето стана по-силно. Приеха ме във Втора градска болница. Оказа се, че вече няма втори плод - имаше само огромен хематом. Лежах цял месец и ме изписаха с един жив плод. Отново почувствах, че живея, но пак за кратко. Прокървих и то много по-обилно. Отново ме приеха в болницата. Започнах отново терапия, лежах почти непрекъснато и когато уж всичко беше добре се случи това, което ще помня с болка цял живот. Както си лежах в леглото почувствах, че съм мокра цялата, като вдигнах чаршафа щях да припадна - бях цялата в кръв. В стаята бяхме осем жени - настъпи пълна тишина и всички ме гледаха ужасено. Аз станах и се затичах към стаята на акушерките - по мене оставяше кървава диря. от тук нататък всичко е като сън - светът се стовари върху мен - помня само, че се събра екип, а аз само плачех. Сложиха ми някаква инжекция. Събудих се в леглото си - казаха ми, че плода е жив, но има много голям хематом и съм застрашена от аборт. Една от лекарките ми каза, че шанса да родя това дете е 1% и нямало смисъл да се мъча. Повярвайте ми, намразих ужасно тази жена, тя ми уби надеждата. Заявих, че докато бебето е живо, аз ще се боря за него. Започнаха да ми слагат мускулно папаверин, продължиха и с хормоните - казваха се Гравибинон. Изписаха ми успокоителни, но аз отказах да ги пия, а постоянно плачех. Назначиха ми и антибиотик - Оспен, за да не стане инфекция.

Последваха няколко месеца, през които не излязох от болничната стая, месеци на безумно страдание. Започнах да чета учебници по акушерство и гинекология, намирах си разни допълнителни усложнения. Отново страдах. Аз, която бях невярваща взех да се моля на Богородица и Бог да спасят детето ми, бях готова на всичко. За щастие лежах в общо гинекологично отделение, а не в патологичната бременост. Другите жени много ми помагаха, но най-много ми помогна мъжа ми, който всеки ден беше при мен и ми помогна да преживея този момент. Целият персонал от отделението ме познаваше и също ми помогаше.

Влязох в 7 месец. Кървенето спря, най-после всичко беше наред и ме изписаха. Бях в болнични, но се разхождах по цял ден. Исках целия свят да види, че ще имам бебе, бях много горда със себе си.Но.... в 8 месец паднах пред една аптека. Отново ме обгърна ужаса, че сега вече загубих бебето. за щастие нямаше сериозни последици. Настъпи и датата, на която беше определен термина ми 8.12. 2000 г. Започнах да преносвам. Ходих всики ден до болницата. От глупаво суеверие не смеех да купя нищо за бебето. На 14.12. благополучно РОДИХ СВОЕТО ТАКА ЖЕЛАНО ДЕТЕ - бързо и лесно, за 4 часа, без усложнения.

С нейното раждане преживях щастието да стана майка - това според мен е най-великото преживяване за една жена. До 2 годишна възраст с мъжа ми гледахме сами детето, не исках баби, изках сама да правя всичко, да преживея всеки миг с бебето си. Сега с усмивка си спомням, как ставахме нощем да проверяваме дали диша бебето, как треперихме за всяко нещо, как четяхме д-р Спок и вършехме всичко по книгата. Сега дъщеря ми ходи на ясла, а аз на работа.Чувствам живота си пълноценен.

Пожелавам щастие и щастливо майчинство на всички мами!

Извинявайте, май излезе много дълго, но го написах спонтанно.

Пожелавам ви успех и скоро да гушкате бебетата си!