Често задавани въпроси за IUI (вътрематочна инсеминация)
Публикувано на: 15.02.2005г.

1.Какво представлява вътрематочната инсеминация?
При вътрематочната инсеминация с много тънък и гъвкав катетър се преминава през маточната шийка и порция обработени сперматозоиди се депонират в маточната кухина. Цялата процедура не е много дълга – обичайно се изисква да се сложи влагалищен спекулум, след това се вкарва катетъра и това отнема само няколко минути.

Понякога маточната шийка е разположена назад и се налага използването на инструмент за залавянето й, което може да направи процедурата малко по – неприятна.

2.Кое е най-доброто време за извършване на инсеминацията?
В идеалния случай инсеминацията трябва да се направи 6 часа преди или след овулация. При проблем с мъжкия фактор, някои лекари смятат, че е по-добре да се направи след овулацията, докато при отсъствие на такъв проблем, шансовете са по-големи, ако инсеминацията се направи преди овулацията и сперматозоидите чакат освобождаването на яйцеклетката. Когато се използва ЧХГ инжекция за таймиране на овулацията, инсеминацията се прави обикновено между 24-48 часа след инжекцията. Най-често се прави една инсеминация, около 36 часа след ЧХГ инжекцията, макар че някои лекари я правят след 24 часа, а някои клиники получават най-добри резултати при вътрематочна инсеминация около 40-42 часа след ЧХГ. Ако се правят две инсеминации за един цикъл, между тях обикновено има промеждутък от минимум 12 часа и се правят межу 24-48 час след ЧХГ.
Някои лекари не използват ЧХГ, а чакат естественото покачване на ЛХ хормона. В този случай инсеминацията се прави най-често 36 часа след покачване на ЛХ, но също е възможна инсеминация и на 24 час, тъй кат оовулацията може дае малко по – рано. Когато са планирани две инсеминации, обикновено се правят между 12 и 48 часа след пика на ЛХ хормона.

3.Каква е успеваемостта на инсеминацията?
Шансовете за успех на инсеминацията варират в много широки граници – от под 6% до 26% за цикъл. Най-ниски резултати се получават при само един фоликул, а няколко фоликула могат да дадат и 26% успеваемост. Друг основен фактор е броят на сперматозоидите след обработка. Високият брой повишава шансовете за успех, обаче има малка разлика в успеваемостта при средно висок и много висок брой сперматозоиди. Като цяло средната успеваемост за цикъл е между 15-20%. Честотата на многоплодните бременности е между 23 и 30%.

4.Боли ли инсеминацията?
За повечето жени инсеминацията е напълно безболезнена – усещането е същото като при вземането на цитонамазка. Възможно е да се получат малки спазми след процедурата, но често те са свързани със самата овулация, а не с инсеминацията. Обикновено не се усеща постявянето на катетъра, тъй като матката е леко отворена заради предстоящата овулация – лошо таймирана овулация може да е причина за известен дискомфорт в областта на шийката.

5.Колко дълго живеят обработените сперматозоиди?
Обработените сперматозоиди живеят само 6-12 часа, понякога и до 24, което е доста по-кратко, отколкото във фертилна цервикална слуз (максимум до 5 дни, най – често между 2 и 3 дни). Ето защо правилното таймиране на инсеминацията е много важно.

6.Трябва ли да се лежи след инсеминация?
Не, не трябва, понеже матката е затворена и не може спермата за изтече. Повечето лекари оставят пациентките си да полежат 15-30 минути след процедурата.

7.Трябва ли да спазвам някакъв режим след инсеминацията?
По принцип не е нужно да се спазва някакъв особен режим след процедурата, но ако имате спазми или не се чувствате много добре, може би е разумно да си почивате повече. Някои жени намаляват занятията си с аеробика и не вдигат тежко в лутеалната фаза с надеждата това да повиши шансовете за имплантация. По – важно е да се почива след ин витро процедура, тъй като тя е по – инвазивна от инсеминацията.

8.Колко дълго трябва да е въздържанието на мъжа преди инсеминация?
Това зависи от конкретната ситуация, но трябва да е по-малко от 72 часа, за да се получи най-добра подвижност и морфология на сперматозоидите. Когато причина за инсеминация е намаления брой сперматозоиди, най-добре е въздържанието да е 48 часа, а когато няма проблем със спермограмата – 24 часа.

9.Колко време след инсеминацията може да се прави секс?
По всяко време, дори повечето лекари препоръчват скоро след инсеминацията да се прави секс, за да е сигурно, че е покрита овулацията. В случай, че имате леко кървене след инсеминацията (особено ако е била захваната шийката), вашият доктор може да ви препоръча въздържание до 48 часа.

10.Може ли спермата да изтече?
След като веднъж е инжектирана в матката, тя не може да изтече. Все пак може да има повишено мокрене поради факта, че катетерът преминава през цервикалната слуз и я разрехавява, затова е възможно тя да изтече.

11. Защо понякога след вътрематочна инсеминация жената има усещането, че спермата изтича?
Катетерът преминава през цервикалната слуз и след това тя изтича по – лесно. Затова е нормално и често срещано явление да има повече фертилна слуз след процедурата.

12.Колко на брой фоликули дават най-добър шанс са забременяване?
Според различни проучвания, при 3-4 фоликула шансът е най-голям, дакато при повече фоликули просто се увеличава шанса от многоплодна бременност.

13. Има ли смисъл от инсеминация, когато няма проблем с броя сперматозоиди?
Инсеминацията може да помогне, когато има проблем с цервикалната слуз (приемът на кломифен цитрат понякога се отазява зле на цервикалната слуз), може да повиши шанса за успех при стимулиране с инжекции, без значение какъв е броят на сперматозоидите. В случаите на неизяснен стерилитет също може да се опита инсеминация.

14.Колко инсеминации трябва да се направят, преди да се премине към инвитро?
Това зависи от медикаментите, с които се прави стимулацията. Могат да се направят 3-4 инсеминация при стимулация с кломифен цитрат, след това – 3-4 при стимулиране с инжекции. Ако след четири добри овулаторни цикли, стимулирани с инжекции и добре таймирана инсеминация не се постигне бременност е време да се премине към инвитро.

15. Може ли инсеминацията да се извърши в къщи?
Не може! Спермата трябва да се обработи предварително, за да се избегнат инфекции.

16. Получава ли се кървене след инсеминация?
Обикновено не. Получава се в редки случаи, когато лекарят трудно захваща шийката на матката. При някои жени има леко кървене по време на овулацията, което не е свързано с инсеминацията.

17.Колко време след инсеминация става имплантирането?
Имплантирането обикновено става 5-11 дни след овулацията, така че се очаква 5-11 дни след добре таймирана инсеминация.

18.Инсеминацията ще помогне ли при запушени тръби?
Не. Запушването на тръбите пречи на срещата между сперматозоидите и яйцеклетката. При естествения начин на зачеване имаме яйцеклетка, която се отделя от фоликул в яйчника и след това започва движението си към матката, преминавайки през фалопиевите тръби. Сперматозоидите преминават от влагалището, през шийката на матката, през матката и достигат до фалопиевите тръби, където се извършва оплождането. При вътрематочна инсеминация сперматозоидите се инжектират директно в матката, като по този начин се избягва преминаването им през шийката на матката. Те няма как да достигнат до яйцеклетката, ако има запушване на тръбите.
Единственият начин за забременяване при наличие на запушени тръби е или тяхното оперативно отпушване, или асистирана репродуктивна технология като IVF или ICSI.

19.Фоликули с какъв размер се считат за зрели?
Нормите за цикъл без стимулация са 20-24 мм, при стимулация с Кломифен цитрат 20-24 мм, при FSH-съдържащи медикаменти – минимум 17-18 мм, при медикаменти, съдържащи FSH+ЛХ – минимум 16-17 мм. Възможно е и по-малки фоликули – 14-15 мм – да съдържат жизнеспособна яйцеклетка. Освен това, фоликулите продължават да растат до спукването си, обикновено със скорост 1-2 мм дневно. Когато не се прилага инжекция с ЧХГ, е вероятно да се пукнат само фоликулите с приблизително еднакъв размер. Прилагането на инжекция с ЧХГ води до овулация при 95% от жените.

20.Какво трябва да е нивото на естрадиол (Е2) в кръвта към момента на прилагане на инжекцията с ЧХГ?
Нивото на Е2 трябва да бъде 200-600 pg/ml за всеки един фоликул с размер 18 мм.

21.Какви са рисковете, свързани с вътрематочната инсеминация?
Основните рискове са наличие на известен дискомфорт от рода на спазми, минимално нараняване на маточната шийка, което може да доведе до кървене или зацапване, или вкарване на инфекция. Съществува и опасност от хиперстимулация, при използването на медикаменти за предизвикване на овулация като Кломифен цитрат (малък риск) или гонадотропна терапия (по-голям риск).

22.Какво представлява обработката на спермата?
Това е лабораторна техника за отделяне на спермата от семенната течност и отделяне на добре подвижните сперматозоиди от неподвижните.
Техниката на обработка при почти нормални проби е смесване на еякулата след втечняване с подходяща среда, последвано от центрофугиране. Този процес се повтаря 2-3 пъти, като накрая остават около 0.5 куб.см. течност, която се поставя в спринцовка и се депозира в матката.
При техниката "Swim-up", върху 0.2-0.5 куб.см. семенна течност се поставя внимателно слой от 2-5 куб.см. среда. Подвижните сперматозоиди изплуват ("swim-up") в средата. След определено време (30-90 минути), средата, съдържаща подвижните сперматозоиди, се отделя внимателно и се центрофугира.
Техниката “discontinuous gradient centrifugation” използва плътна течност за отделяне на сперматозоидите от семенната течност. Семенната течност се поставя върху тази плътна течност и се центрофугира. Подвижните сперматозоиди мигрират към дъното на епруветката и се използват за инсеминация след последващото промиване.

Превод: Daniela и Jam по www.myparentime.com